Резюмета на доклади

чл.-кор. проф. Ангел С. Стефанов, ИИОЗ-БАН

КАНТ И РАЗВИТИЕТО НА ГЕОМЕТРИЯТА

В рамките на един доклад може да се очаква само контурното поднасяне на структурните елементи на тази тема. Най-напред ще обясня накратко защо критиката на Кантовата трансцендентална филосфия, че чрез нея се приписва единственост и обективност на евклидовата геометрия, независимо от широката си популярност, е ирелевантна. На второ място ще отбележа, че много преди раждането на неевклидовите геометрии, Имануел Кант е посочил принципната възможност за съществуване на геометрии, различни от тримерната евклидова геометрия. Това е положение, което навярно се познава от ограничен кръг изследователи и поради това е лишено от популярността на предходната критика. На трето място ще погледна към тезата на Хилари Патнъм за емпиричния характер на геометрията през призмата на Кантовото разбиране за априорния синтетичен характер на нейните основни положения.

проф. Валентин Канавров, ЮЗУ

КАК Е ВЪЗМОЖНА ЕДНА ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ ОТ КАНТОВ ТИП?

Докладът си поставя целта да разкрие как е възможна една феноменология от схематически конститутивен тип, наречена Кантова феноменология, за разлика отфеноменологията от редукционистичен тип, наречена Хусерлова феноменология.

Вера Любенова, постдокторант, СУ

НЕЩОТО САМО ПО СЕБЕ СИ У КАНТ И НЕГОВИТЕ ВАРИАЦИИ ПРИ СЕЛАРС

Намерението на доклада е да проследи конституирането на обекта на опита у Кант. В тази връзка ще бъде разгледана Кантовата тристепенна синтеза с цел да се покаже, че тя не дава отговор на въпроса за скритите, респ. вътрешните характеристики на емпиричния обект. Тъкмо в поставянето на този въпрос Селарс вижда една възможност за разомагьосване на нещото само по себе си. Същият този въпрос и неговата интерпретация у Селарс ще бъде използван, за да се покаже, че той може да бъде разглеждан като предизвикателство спрямо дизюнктивината теория за опита на Джон Макдауъл.

доц. Георги Донев, ЮЗУ

ЕВРИСТИКА НА ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНИЯ МЕТОД

Евристиката на трансценденталния метод на Кант се определя от десубстанциализацията на съществуването, която се реализира от релативизацията на познавателния обект в структурата на трансценденталното съзнние. В този смисъл Кант обосновава онтологизацията на “съществуването” и неговата необходимост, която се основава на априорното елиминиране на противоречивостта на гносеологическия обект

проф. Димитър Цацов, ВТУ

КРИТИЧЕСКАТА ШКОЛА ФРИЗ-НЕЛСОН-ТОРБОВ – ЕДНА ТРАДИЦИЯ, КОЯТО ТРЯБВА ДА СЕ ПРОДЪЛЖИ

Идейното наследство на критическата школа Фриз-Нелсон-Торбов не предизвиква особен интерес в съвременните философи. Тово пренебрежителн отношение няма основание. В доклада се изказват съображения за силното влияние на идеите на тази школа върху Карл Попър и формирането на т.нар. критически рационализъм. Напомня се също така за политическия аспект от дейността на редица представители на тази школа и преди всичко на Вили Айхлер. Според Г. Хекман няма друг германски философ от XX век, на когото толкова много ученици да са паднали жертва в борбата против националсоциализма, както на Нелсон. Изводът е, традициите на критическата школа на Фриз-Нелсон-Торбов трябва не само да се запазят, но и да се развиват, защото именно те придават и една от съществените самобитни черти на българската философска история и по-специално на кантознанието.

доц. Ивайло Димитров, ИИОЗ, БАН

КАНТОВАТА ТРИХОТОМИЯ НА СИЛАТА

В своя доклад ще скицирам възможни подстъпи към анализа на Кантовото специфично понятие за сила, базирани на инфлукционисткия модел на критическата му метафизика. Като обща референтна точка на контекстуалните свидетелства ще представя тройното различаване на предикамента на възможността, откривано в Кантовите записки, нахвърлящи плана на лекциите му по антропология. Целта ми е да предоставя достатъчно основание да се твърди, че въпросната трикратна дистинкция между Fähigkeit,Vermögen и Kraft представлява едно от най-съмнителните Кантови „подразделения в чистата философия“, поради което може да се разглежда като синтетична  трихотомия на критическия проект като такъв.

доц. Иван Колев, СУ

ОТ ЕМПИРИЧНА ПСИХОЛОГИЯ (БАУМГАРТЕН) КЪМ ПРАГМАТИЧНА АНТРОПОЛОГИЯ (КАНТ)

В доклада се разглежда възникването на Кантовата Антропология от прагматично гледище като конституирана чрез процеса на еманципиране (от 1772 г. до 1798 г.) от метафизичната психология на Баумгартен.

Основна тезата на доклада е, че със своята антропология Кант прави ход, с който се отдалечава от картезианската традиция във философската психология и се приближава към тематиките от основната линия в генезиса и разгръщането на философската антропология, очертана от имената-жалони в нейната история – Аристотел и Шелер.

За тази цел се търси връзка между Кантовите понятия Anthropologie, physiologische Anthropologie, pragmatische Anthropologie, Klugheit, Wеisheit и основни понятия от антропологията на Аристотел в De anima.

 

доц. д-р Кристиян Енчев, ИИОЗ-БАН

ДВОЙНАТА (НЕ)ВЪЗМОЖНОСТ НА МЕТАФИЗИЧЕСКАТА ФОРМА КАТО ВИРТУАЛИСТКИ КОНЦЕПТ

Под „двойна невъзможност“ на формата ще разбирам следното:

  1. Метафизическата форма, метафорично осветлена във виртуалистка перспектива като „отключваща собствената си употреба“, не може да бъде описана феноменно (описанието да я описва пълно – без остатък, който да указва нещо друго извън извадената наяве функционалност на формата);

2. Непосредственият опит като „фар“ е осветлен метафорично с оглед на предметното условие, по посока на което формата се девиртуализира (трансцендентализира) – формата не може да се осъществи еднозначно, по предзададен път, в прехода от априори към апостериори.

Ключово значение за настоящото изложение има допускането, че с тематизирането на такава двойна невъзможност на формата би се усилил критическият заряд на осмислянето на виртуалисткия концепт. Нещо повече, присъстващите във виртуализма метафори „отключване“ и „фар“ зареждат философския дискурс с двойната невъзможност на метафоричната потенциалност – изхождам от тезата, че потенциализирането на потенциите за значение е невъзможно като пълно осъществяване, а практическото протичане на осъществяването на перформацията (откъм метафоричното „можене-действане“) в определена посока е невъзможно да стане известно предварително, доколкото протича по непредзададен път. В най-общ смисъл, третирането на невъзможността като начин на разглеждане на самото „метафорично можене-действане“ е гаранция срещу риска тя незабелязано да заеме ролята на мета-субект. Подобна радикалност изглежда обещаваща (след съответни концептуални съгласувания и реформи) и спрямо полето на критическата метафизика. От тази гледна точка ми се струва философски оправдан в достатъчна степен един възможен опит за синхронно концептуализиране на метафоричната потенциалност и метафизическата форма с виртуално битие.

гл. ас. д-р Силвия Кръстева, ЮЗУ

ВЪЗМОЖНОСТТА НА ЧИСТОТО ФИЛОСОФСКО ПОЗНАНИЕ ПО КАНТ

Докладът поставя на фокус въпроса за чистото философско познание, предопределил критическото изследване на чистия разум, предприето от Кант. Често, вгледани във вътрешната структура на Критика на чистия разум и изследвайки тематичните й мащаби, загърбваме този въпрос. Но той се появява отново и отново, когато проследим постановката и обхвата на някоя част от трансценденталното учение за разума. Всъщност Кант подчертава огромната важност и сериозност на първо място на изследването на чистото философско познание – да се проверят възможностите: начините и формациите на самия разум, да „произвежда” „истинска метафизика” (с термините на Кант от Пролегомени). Как Кант вижда собствения елемент и „необходимата същина” на метафизиката, но такива, че да се достигне най-накрая до създаването й като наука. Защото според Кант едва с критиката на чистия разум започва истинския подход към тази „най-висша цел” на разума, едва критиката трябва да предопредели осъществяването на метафизиката като наука.

От тази гледна точка ще можем да оформим доказателствата за необходимостта и неотменимостта на метафизиката – и като „естествена заложба”, и като априорно синтетично познание от най-висшата област на чистия разум. Ще проследим и нишката на доказателствата за разрешаването на най-важната задача пред метафизиката: построяването на собствената й система, с което и именно тя ще се демонстрира като наука. Как Кант извежда трансценденталните области на метафизиката и как и доколко ги реализира в своите метафизически изследвания. Оттук можем да проблематизираме в една нова посока възможността на чистото философско познание и да интерпретираме плана за построяването на неговата система.

доц. Христо Стоев, МГУ

КЪМ РАЗГРАНИЧЕНИЕТО МЕЖДУ ТЕОРЕТИЧЕСКИ И ПРАКТИЧЕСКИ РАЗУМ, ИЛИ ЗА ПЪЛНИТЕ ЗАГЛАВИЯ НА ПЪРВИТЕ ДВЕ КРИТИКИ

Докладът се движи в посока на обсъждане на разграничението между теоретически и практически разум и дали и в какъв смисъл у Кант все пак става дума за един и същ разум в различна употреба. В началото се анализира един понятиен контраст, с който Кант начева критическия си проект, а именно контраста между човешкия разум и самия разум. Наред с това се анализира контраста между теоретично и спекулативно познание и различните смисли, в които функционира термина „метафизика” у Кант. В полето на този анализ теоретико-догматичната (спекулативната) метафизика се представя като един „вавилонски” градеж. Накратко е отделено внимание и на списъка на доктрините-чудовища, които ражда спекулативния разум (така както те са изброени във предговора към второто издание на Критика на чистия разум) и какво е именно чудовищното в тях. Накрая приматът на практическия разум над теоретическия се представя с оглед на субординацията на техния интерес.

Темите обсъдени в доклада хвърлят светлина и върху това, доколко са пълни (изчерпателни) заглавията на първите две критики на Кант.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s